Небето е синьо,тревата зелена

Живота е к****, която не знаеш колко дълго ще можеш да ч****. Непостоянни, лутащи се същества. Днес е тук, при теб, гали косите ти, целува очите ти. Утре я няма и никога повече няма да я видиш.

Защото небето е синьо и тревата зелена.

Живота – глътка надежда, взета назаем. Вървя към безбрежното. Търся сребърната раковина, скрила две топли, влажни устни. Ровя в пясъка на миналите дни и късам снимка след снимка. Отново тръгвам, мечтая, залитам, пропадам, политам… Соленият пясък разяжда пръстите ми.

Открих една стара консервена кутия и я предадох за старо желязо. С парите си купих въже и… вързах Живота за глезена. Току виж – решил да ми избяга.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf