Запей, душа притихнала, запей!...

И днес е мрак, навън и във душата.

Подвластна съм на Слънцето,

до гроб.

Пробягва вятърът в листата,

заслушвам се  и търся Бог...

Умората лавинно ме повлича.

Полягам в преспите й аз.

В земята ровя за кокиче -

дано не е посърнало от мраз...

От белотата му да свия китка,

невинността му да огрей,

в простори светли да политна...

Запей, душа притихнала, запей!...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf