|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Завръщане
Завръщане като въздишка лека...
От плещите товара ми свалил,
домът ме среща с тънката пътека
и портата бъбрива ме гълчи,
че рядко идвам, а пък те със мама
очите си за мене са изгледали
и вечно бързам, вечно време нямам...
Как ви сънувам, мои ненагледни...
Поспирам се на прага, за да вдъхна
на обичта ви нежна аромата,
пристъпвам и във топлата прегръдка
притихнала се сгушвам, както някога...
Дом, свиден дом, самотен, примирен,
закътал спомени и пълен със очакване,
със мама двамата сте нощ и ден
и сякаш времето забавило е крачка -
безкраен ден и дълга, дълга вечер...
Простете ми, че рядко се завръщам...
В мен плаче болката недоизречена,
с вините ми и всичките отсъствия.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Ружена
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-03-14
прочитания: 218
точки: 72 ( виж далите точки )
коментари: 12 ( виж коментарите )
препоръчано от: 35 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7361
Автори: 1980
Произведения: 43682
Съобщения: 185484
Лексикони: 1894
Коментари: 61818
SMS-и: 776
Снимки: 4581
|
|
|
|
|
|
|
|
|
