Колекционерат

Колекционерат

Влезна в малката стая, в която не бе влизал от доста време. Там бе подредено, сякаш аптека -  всяко едно нещо си знаеше мястото. Приседна на малкото столче, разтвори книгата която бе на масичката, във нея всичко бе подредено по азбучен ред. Отвори на буквата Л и затърси - бяха изписани все прекрасни имена Любов, Люлякови нощи и много други такива. На думата Любов имаше и няколко имена - на едно от тях усети как се прокрадва една тънка нишка по тялото му. Усети как очите му се напълниха сълзи. Прошепна тихо Боже мили, защо така неусетно е изминало времето и погледна към един от рафтовете вътре в стаичката. Да там на точно определеното място стоеше нещо, което трудно се различаваше на светлината. Стана и се приближи, известно време постоя така прав със втренчен поглед - после взе това - беше малка стъклена фигурка, която наподобяваше нещо като Мече. Сълзите неусетно се търкулнаха по лицето му, не си направи и труда да ги избърше. Усети топлината им!!! Вътре в него забушуваха някакви невероятни сили на копнежи на нейни ласки, но усети и болката, която се надигаше със пълна сила. Държеше фигурката в ръката си и усещаше как му се иска да каже нещо, но не знаеше точно какво .

В главата му се завъртя нещо като стих и го изрече на полуглас

Боли ме Боли ме - далче си Мила. С теб изживях прекрасен миг, с теб изживях туй що душата ми дири. Но сега след толкова години ти връщаш се просто ей така и невероятно бързо си отиваш. Къде си? Къде си? - боли ме, душата ми моля те отново стопли ми. Завъртя се, загледа се навсякъде около себе си. Нима е възможно всичко това. Мислел бе, че това ще му донесе някога наслада, а сега, само тъгa и болка. Само Чуства ли бе колекционирал, всичко това тука бе болка. Остави фигурката на мястото, варна се на малката масичка, затвори книгата и реши. Това което тук бе на някого да го подари. Защото на този свят да колекционираш чуства е трудно, по-добре нека волни да са и да се изживяват на мига... Лампата загасна, по него - усети някакво страно облекчение като тежък товар от плещите му се стовари - усети свободата си не само своята, но и на всичко което бе вътре. На лицето му засия усмивка...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf