Нашепва ми вятърът.
Странни брътвежи.
Нищо не схващам - загадка.
Затичва се после
по други алеи,
игриво занича в децата.
А после се връща,
пак ме прегръща -
мисли, така е забавно.
Забравям умората,
усмихват ме хората...
в природата
всичко е странно...