Като стихия

През погледа ми,
без ключ, като стихия,
навлизаш вътре в мен,
душата ми разтърсваш из основи,
с епицентър -  моето сърце.
И падат мигом,
на ежедневието
баналните окови,
политам безметежно,
по-лека от перце,
като вятър,
всичко разпиляваш,
преобръщаш целия ми свят,
бедствие си -
нежно ме опустошаваш,
лумнали огньове ме горят,
и мечтите парят,
танцуват със кръвта...
Поглеждаш ме и пак -
в стихията на любовта
отново и отново
до безумие
горя...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf