ТРАПЕЗА НА СКРЪБТА

С обилната трапеза на скръбта
отдавна вече свикнах да живея.
Сълзливо засолена - паметта
ми стига... И нахранил съм се с нея.

От спомените с капчиците сол
душата ми присвива се смутена.
Светът ми е съдба от произвол
и свита до безсмислие вселена.

Реших... В солта е всичкият ми вкус...
Но пак скръбта поднесе изненада.
Горчивото - един пореден трус.
Една трапеза, сякаш без пощада.

Един живот, от който ми сълзи,
а пък скръбта погубва ме трапезна.
Пълзи надеждо! Всякога пълзи...
Солена и горчива. Като бездна...

(От "Тленен остатък")

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf