*посветено*

(трета част)

Не мога така,

не искам.

Да съм зависима от теб,

да те желая да те имам.

Не мога да те стигна,

не успявам да преодолея свойта нужда.

Страстта минава в ярост,

в обида злобна, забележка, ненавист

към тези, които секнаха живота,

изпълнен с любов към тебе.

Да те жадувам,

да те целувам,

да те виждам и докосвам,

да имам пламъка в очите,

щом те зърна да потрепвам

и да имам само тебе в сърце ми.

Чакам аз, но ще дочакам ли

отплата за онез,

престрашили се да прекъснат връзката,

нишката живот, свързваща ни двамата?

Ще имам ли сили да видя,

да мога пак да те видя,

ще разбера ли думите ти

изпод облак прах и мръсотия?

Само ти си, другите ги няма.

Не ща да виждам и усещам

никой други освен тебе.

Защо проклета съм,

проклинам вам

за туй що сторихте на мен,

за туй, че не разбрах го него,

той единствен е за мен.