СЛЕЗТЕ АНГЕЛИ

Изминах път, отне ми цяла вечност.
Съзрях моя смислен живот, моята крепост.
Искрите запалиха пожар, опустушително жесток!
Вода заля ме и потопи ме в извор дълбок!

Тя беше там, каквато винаги съм си я представял.
Тя беше там, каквато винаги съм я търсел.
Озарен от светлина, родена от приказен лик.
Настъпи тишина, отправих безмълвен вик.

И настъпиха вълшебни мигове, бляскава любов.
Живеехме един с друг и един в друг до болка.
Слели тела, мисли, чувства до безумие, едно бяхме.
Редяха се красиви дни и в светли нощи  пак едно бяхме.

Настъпи мрачен ден, в който красивата приказка срина се
и в драматична реалност болезнено превърна се.
От любов крещяхме, обляни в планове и светлина.
А сега крещя от болка, с единствена молба!

Слезте ангели, за помощ моля ви!
Кажете й, че жадна пустиня е душата ми!
Слезте ангели, за помощ моля ви!
Кажете й, че грозен света е без красотата й!
Слезте ангели, за помощ моля ви!
Кажете й, че празен дом е сърцето ми!
Слезте ангели, за помощ моля ви!
Кажете й, че мрачен деня е без лицето й!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf