СЛЕЗТЕ АНГЕЛИ
Изминах път, отне ми цяла вечност. Съзрях моя смислен живот, моята крепост. Искрите запалиха пожар, опустушително жесток! Вода заля ме и потопи ме в извор дълбок! Тя беше там, каквато винаги съм си я представял. Тя беше там, каквато винаги съм я търсел. Озарен от светлина, родена от приказен лик. Настъпи тишина, отправих безмълвен вик. И настъпиха вълшебни мигове, бляскава любов. Живеехме един с друг и един в друг до болка. Слели тела, мисли, чувства до безумие, едно бяхме. Редяха се красиви дни и в светли нощи пак едно бяхме. Настъпи мрачен ден, в който красивата приказка срина се и в драматична реалност болезнено превърна се. От любов крещяхме, обляни в планове и светлина. А сега крещя от болка, с единствена молба! Слезте ангели, за помощ моля ви! Кажете й, че жадна пустиня е душата ми! Слезте ангели, за помощ моля ви! Кажете й, че грозен света е без красотата й! Слезте ангели, за помощ моля ви! Кажете й, че празен дом е сърцето ми! Слезте ангели, за помощ моля ви! Кажете й, че мрачен деня е без лицето й!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: todor_shopov
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-03-14
прочитания: 113
точки: 13 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )
|