Заедно

( KLAAS и Etchi )

Събудих се рано - към пет
боли ме главата - умирам.
А ще трябва да ходя напет,
че мома си днеска избирам.

Сред дружки стоя на мегдана
на хоро да се хвана не смея.
Замислила съм се от зарана,
за момъкът черноок лелея.

На мегдана хоро се реди,
момите от лични по-лични,
а пък мене глава ме върти...
В очите ми всички трагични.

Доближава ергенът напет
ала тъжен изглежда, унил.
Пристъпям към него напред
усмихната, с поглед най-мил.

Когато дойде тя до мен,
забравих че боли ме глава.
От лика й бях запленен.
Господи! Каква жена...

В очите му искрите съзрях
и цяла от свян се изчервих...
Как тъй да го гледам можах?
Очи си под ресници прикрих.

Разбрах си съдбата в тоз час,
сърце ми шепне - "това е тя".
Усмихнах и се доволно аз,
и право в черквата - да се годя.

За ръка ме хвана да ме води
решил бил с мен да се годява.
Ама какви са тези нови моди,
ами тейко ако ме не дава?

В дома й повел я за ръката,
питам „Щерка си дали даваш?".
Отсреща в един глас родата,
казва - "Браво момко - ставаш"

Да тръгна ли с него или не?
Вярно, за задомяване съм вече,
а времето не спира си, тече...
Пък момъка с поглед ме увлече.

Днес годеж, венчавка на есен,
Животът своята нишка преде.
Не чака дълго - момък бесен,
след девет месеца дойде дете...

Буди се момък с мисли страстни
сърце му леко, започва ден вън.
Мома става с усмивка на устни
Сънували двама един същи сън.

15.03.2008г

(цикъл "Съавторски")

Усмивката която извиква съавтора ми KLAAS

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf