Като сянка ли съм аз за теб, като сянка ли съм тъй прозрачен в твойте очи. Защо, поглеждаш ме и ме подминаваш, защо едно "здравей" не казваш вече. Казваш че не искаш да си с никого, ала не искренни са твойте слова. Аз давам мило и драго да те зърна за миг поне, а ти видиш ли ме извърташ глава и рамене. НО знай аз няма да се откажа, като сянка ще търся очите мили в които съм влюбен да без край.