Не се давят в кръговете на гласовете си..."
Г. Сеферис

Отиват си приятелите, така както се рони мазилка.
Прегръдките са им вяли,
в силата им дреме нетърпение да се сбогуват.
Всички дървета, както буковете и елите,
се накланят по посока на вятъра.
Приятелите също.
Продължават да падат звезди,
но бездната не е същата.
От думите ни лъха мълчание,
изнемогваме от неподвижност.
Галим листата, но разговаряме с корените.
Самотата има свое достойнство
и своя предпазливост.
Самотата допуска само големите метафори,
както животът само неизбежното.
Любовта ни е загадъчна и невъзможна
като купа сено по време на буря.
Любовта ни няма корени, няма и бъдеще.
(Очите ти минават покрай мен като две птици,
които се гонят.)
Обичам това небе.
И пътищата, като линиите на ръката,
потъват в плътта.
Кой ще ни отведе оттук.
Отчаянието ме прави твърд, надеждата ме ранява.
Надеждата трепти подобно въздух
около струната на арфа.
Надеждата е винаги невръстна,
и непрестанно пита, и изисква.
Преди да излъжа, устните ми залепват.
Кой ще ни отведе оттук.
Страхът има честно лице.
И най-накрая
тревата и забравата покриват всичко -
ливадите на вечността...
Кой ще ни отведе оттук.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: kokokamila
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-03-15 г.
прочитания: 124
точки: 14 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7276
   Автори: 1944
   Произведения: 42494
   Съобщения: 169074
   Лексикони: 1828
   Коментари: 59195
   SMS-и: 762
   Снимки: 4405