мъжко стихотворение

В този кръгъл
следобед
от лятото
няма залез.
Навярно
защото
слънцето гледа
свенливо
бедрата ти.
И целува
косата ти мокра...

...Как ухае женската мишница...
На треви.
На море.
И желания.
Сякаш пладнували
по раменете,
в нея
устните търсят награда.

А нощта
ще е тиха.
И светла.
Ще е нежност
в лика на луната.
И забравила
есен в морето,
ще вълнува с гърдите ти
лятото...

...В този летен следобед
на август,
в този къс от несебърско злато
вместо слънцето
гледам бедрата ти.
И копнея
във теб да заляза...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf