Обич добра

Не е нужно

да се взирам

в зениците тъмни,

за да открия

там любовта.

Тя искри

и въздуха пълни,

обагря го с нежни,

полски цветя...

Потапям се

в тази пъстра поляна,

със мириса чуден

завивам се аз

и свивам букетче

от обич голяма,

покълва то предано,

топло у нас...

И нищо, че зимата

после ще дойде

след бялата пролет

във наш'те сърца,

тя все тъй уютно

ще грее за двама -

камината наша -

обич добра...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf