Приказни...химери

Очите святкат в трънения мрак

и мислите връхлитат на талази...

за тях нощта свещен е бряг,

душата там надежда свята пази.

Разходката е в приказни гори,

ухае на сълзИ момински,

там Хензел плахичко реди

следите - бисери същински...

Момичето не мисли за вълка

в гората страховито притъмняла,

с доверие момчешката следа

го води по пътеката изгряла.

Луната е свидетел ням

на стъпките им уморени,

звездите са небесен океан,

във който те са потопени...

Край пътя храстите мълвят,

животните пък - онемели,

а те - ръка в ръка вървят...

страхът от тях дори трепери.

Ех, чудна приказка е туй,

но Слънцето се начумери,

повдигна се и в миг огря

пътечката - какви химери...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf