Последно сбогом

... Беше написал думите, които му бяха така трудни да изрече... Подаде ѝ листчето с тъга, която дори не се опитваше да скрие... Прегърна я... Очите му излъчваха топлина, която беше само за нея... Сбогуваха се... Бързаше да си замине от тази дълга и болезнена раздяла... За последен път тя го спря... Помоли да му покаже думите, които не бе изрекла, написани на лист... Съгласието му бе радост за нея, въпреки създалата се атмосфера... Отиде до другата стая и побърза да се върне... Когато пристъпи прага, видя една празна стая... Нямаше го... Не искаше тя да знае къде е, въпреки че през цялото време с всяко действие, всяка дума, несъзнателно ѝ бе изпращал знаци, чрез които можеше да го открие... Празнотата на стаята, липсата на човекът, който я правеше щастлива я натъжаваше още повече... Бе побързал да си тръгне, да избяга от тази тъга... Единственото, което намери, бяха спомените, които споделяха заедно... захвърлени в кошчето за боклук...

Е.К. 16.03.2008г

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf