Строеж

Хаспелът спира пред мен с трясък. Грабвам двете кофи и “хуквам” нагоре. ”Хуквам” – прекалено силна дума за моето неистово изкачване. Коленете ми треперят, а ръцете ми така са се издължили, че мога да се почеша по петата, без дори да се навеждам. Ха-ха! Явно не труда е направил маймуната човек. Дарвин да има да взема. Пък и чисто теоретично погледнато, яките бачкатори би трябвало да са пяната на интелекта…

“Дай вар!”- дочувам гласа на полупияния майстор. Той стои разкрачен на средата на стаята и ме гледа с поглед на току що еякулирал нерез. Пристъпва на място и остава разкрачен. Явно големината на т****сите му не му позволява нормално положение на снагата. Гади ми се от плешивото му чело и изгнилите му зъби. Как ли го целува жена му?!..

Тропвам пълните кофи с материал до него. Иска ми се да ги бях изсипал върху главата му. Да го бетонирам целия и да го оставя за кодош на наследниците. Такъв смях би паднал.

“Шефче, оди земи по некоя биричка, а? Иде пладне, че пресъхнем.”

Е, няма начин. То майстор без бира като BTV без Ани Салич.

Слизам уморено надолу по стълбищата. Два етажа по-надолу спирам и се заслушвам. Звуците са толкова ясни и типични, че изобщо не се съмнявам какво става в полуготовия апартамент.

Понечвам да продължа , но любопитството ми надделява. Току

виж съм заварил двама майстори голи – голенички, само по шапки от вестник, как се оправят между торбите с цимент.

Почти съм познал. Само че майстора е един и освен шапката от вестник има потник. А обекта на похотта му е едно пъпчиво малко цигане, на което сутринта дадох двайсет стотинки. То се върти наоколо и проси от всеки срещнат. ”Ела,бате,и на тебе ше пусна,само дай некой левче”. Правя недвусмислена физиономия и се обръщам да си ходя. ”Чекай бе, бате, дай една с***ка да ти врътнем – само за пеесе стинки…” - вика след мене, а аз съм вече на долния етаж.

Качвам се по стълбите, а бирите позвънкват в найлоновото пликче. Цигането ме среща по стълбите и ми се оплезва по детски. Всъщност, замисляйки се, тя надали има четиринайсет години…

Майстора хваща потната бира с две ръце. ”Ох, на батя…” и я погалва приятелски. Надига и лапва цялото гърло на бутилката. Бирата започва да се излива в гърлото му , а той дори не преглъща – налива като във фуния. Презполовява съдържанието, изплюва гърлото на бутилката и така се оригва, че сигурно са го чули чак в Гюргево. Идва ми да му фрасна един в самодоволната физиономия. Вместо това му разправям за колегата му отдолу.

“Ай стига бе! Верно ли за пеесе пари върти с***ка. Е сега се уредих!..” Доизлочва остатъка от бирата и хуква. Дали да го настигна и да го удуша с голи ръце?...

Почесвам се зад врата и хващам мистрията му. От два дена го гледам как замахва. Опитвам . На третия път се получава. Ентусиазирам се. То не било голяма работа, бе!

След около половин час майстора се връща. Гледа самодоволно и потрива ръце, все едно, че му е студено.

Започва да ми се хвали какъв мъж бил. Изобщо не го и слушам . Връчвам му мистрията и маламашката и му соча вратата.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf