Къде си?
Отново те няма... и пак съм сама... прегърнала нощта...
Ти отнеми ми радостта и смеха... Сега очите ми са черни ями,
Потънали в една сълза... Лицето избледняла картина... без цвят и миризма...,
а усмивката на него застинала мечта... Не мога да простя сърцето си гнило...
Не мога да обичам и да мразя... Мъртва съм... остана само надеждата, че края е близо
И мира ще заспи в мен... Крещя и моля се на Бог... молбата ми да изпълни. криле да ми даде и да избягам оо това място, където душата ми витае, тук където ти уби ме с твойта незаслужена любов.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Белла
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-03-17
прочитания: 125
точки: 14 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8183
   Автори: 2266
   Произведения: 54624
   Съобщения: 254945
   Лексикони: 2611
   Коментари: 86135
   SMS-и: 822
   Снимки: 5644