Годините на една жена
Погледна ме за миг и ме подмина но интереса в очите ти съзрях. Поспря, усетих твоята дилема... Годините? Да, въпросът е за тях. На двайсет съм, ала не ми личи, защото двайсетте са ми в душата. Не, не поглеждай под моите очи там петдесет отчита ми стрелката. Защо пак се засили твоят интерес? Ще обяснявам бавно, ти внимавай: избързва ми часовникът, от стрес, за точността не му се доверявай. Добре, спокойно, ще се разберем: петдесет и двайсет са седемдесет на две равни части ако ги делим - последна цифра - тридесет и пет. Две ще добавя бонус - двама синове (където девет месеца, там и година). Последно тридесет и седем. Е, накъде? Да, добре направи, че ме подмина... 17.03.2008г (цикъл "Усмихващи случвания, случайни усмихвания")
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Etchi
раздел: Лирика -> Хумористична
публикувана на: 2008-05-05
прочитания: 344
точки: 75 ( виж далите точки )
коментари: 22 ( виж коментарите )
препоръчано от: 41 ( виж препоръчалите )
|