Порой от чувства тежко те залива посоките размиват се в безкрай Вихрушка от завист бавно те повлича към мрежа от лепкава ненавист И Да и Не в едно се сливат невярност вярата почти ще задуши Сграбчваш нещо свято без да гледаш и със стон и болка спираш Отключваш светлина и топлина незнайно как и с поглед търсиш на кого да благодариш Но си само ти с твоята си самота
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------