Прогоних те

Здравей Тъга, здравей, любима

недей белязва пъстрия ми ден

омръзна ми, не искам да те има,

не можеш да живееш вечно в мен.

Днес пролетното слънце ме събуди,

завесите полюшна вятър лек

и волно ято златни пеперуди

целуна ме с дъха си мек.

Усетих, че съм жива, че съм млада,

къде се крих сама до днес?

Зад крехка стъклена преграда

предпазвах се от всичко със финес.

А чувствата - небесни водопади,

със свойте светли, бисерни очи,

запалиха най-жарките си клади

тъгата ми обидено мълчи . . .

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf