Гора от евкалипт

Мелодията плавно се разнесе,
спокойно бе пианото...
и тъжно като листопад във есен,
достигаше целувайки по раните.

Потръпнал споменът се върна,
вятърът навярно го довя,
по пътищата скитал и осъмвал,
и преброявал хиляди лета.

В умът ми нежно се събуди,
картината със нежни цветове,
поляната, гората... във зелено,
ухание на евкалипт и гласове...

Отдавна бе... но спомена е силен,
големите любови някак не умират...
раздяла, сълзи парещи в нощта,
по-силно карат да обичаш...

Пианото замлъкна във тъмата,
споменът престана да рисува,
две очи заспиващи шептяха
сълзите ми пресъхващи жадуваха...!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf