Пред теб развяват се косите златницелуваш устни, сладко-ароматни...В миг вятър споменът отвяваи само чашата пред теб остава.
Разбиваш я жестоко във земята -заради нея тръгна си жената...Проклинаш се, че сам така избра -чаша да прегръщаш,вместо своята жена.