Прекръстих се три пъти - после прекрачих,

на църква всеки идва с грехове.

Запалих свещица - безмълвно заплаках,

една ръка посочи върхове...

Във нейният пламък - стана ми тясно,

свещта е свещ, и бързо се топи.

Полепнал по пръстите - стана ми ясно,

восъкът пари! От друго боли...

Иконно мълчаха въпросите в мен,

приспиваха ме в остра болка.

Светена вода - облак тамян,

Внушение! - И ето го Бога...

Пред него трепериш - думите бягат,

пилееш се във свойте - страхове.

Пробожда те мисъл - дали ще отлагат,

смърт логична...Ад или небе?

А той те докосва - ръката незрима,

попада върху грешни рамене.

И казва безгласно - "прошка ще има,

за всички верни мои синове"

Прекръстих се три пъти - погледнах олтара,

от църква всеки тръгва със надежди.

Усмихнах се леко, на новата вяра,

облечен бях в пречистени одежди...