Вещица

Разпилява косите ми вятъра,
шепне билето тъмни слова,
а в казана бълбука отварата,
черна котка мяука в нощта.
Тъмни клони поклаща дъба
на гората в магичния център,
тайни думи безспирно мълвя,
заклинания черни и бели...
Нечий сън се започва сега.
Нечий сън ще се сбъдне наяве.
Слънчев лъч ще доведе в утринта
тоз, за когото е моята отвара...

Подредих си косите от вятъра.
И изгоних си черната котка.
Да не плаша със заклинания
любовта на живота си...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: pinkmousy
раздел: Лирика -> Хумористична
публикувана на: 2008-03-19
прочитания: 138
точки: 21 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7592
   Автори: 2051
   Произведения: 46561
   Съобщения: 228105
   Лексикони: 2111
   Коментари: 69749
   SMS-и: 803
   Снимки: 4739