Разбираш

Разбираш ме,

А всъщност истински не ме разбираш.

Намираш ме,

А всъщност никога не ме откриваш.

Така живеем със години.

Изгубени и заблудени.

И хора сме

Боли ни

Днес всички откриватели са уморени.

И няма вече нищо за откриване.

Отново гледаме се през стъкло от думи

Изричаме ги, само дъх остава.

Опитваш се да ме рисуваш

Очертания ми правиш,

Знам, че ме разбираш

Затова от мене бягаш.

Обичаш ме

В това съм истински предубедена.

Това му е красивото на двама ни

На нищичко не вярваме.

И винаги сме вярващи.

Разбирам те, а всъщност те обичам.

И границата се размива.

Какво остава в нас?

Защо ли всички ни завиждат?

Защо ли твойто неразбиране

на никой друг не давам?

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf