В наше село винаги е пусто.
Но цветна е градината на баба.
В детството играехме до късно
и криехме в дуварите лицата!

В наше село винаги е пусто. 
Но чисти са сълзите по асмата. 
Подритват малки камъчета, густо,
детските крачета край реката!

В наше село, ах, във наше село... 
Пусто е, но толкова спокойно. 
С дървен кръст съседите повело,
а... кучетата вият без посока! 

В наше село... там накрaй селОто, 
до гробището трудно се отива. 
Сивее по пътеката доброто, 
под камъка заспало за отмора! 

В наше село, ах, във наше село. 
Цветна е градината на баба. 
Сякаш всичко друго е замрело 
в наше село, пусто наше село!