Една прашинка нежност

По пръстите блещукаха светулки
и стъпвах по нападали звезди.
Просвирваха на тънките цигулки
щурчетата по късните добИ.

Откраднах ли си? Не, назаем взех си
една прашинка нежност за из път.
...Порасна вече малкото човече
и търси своя татко, своя път!
**********
Едно детенце в мрака се разплака.
С очи броеше нощни пеперуди.
Отдавна спирка влака си не чака,
а пътниците са сменени с други!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf