Омръзна ми от твоите задачи,

момче за всичко - младо и добро.

Всяка нощ, гласът ти в мене крачи,

краде съня, от тясното легло.

Когато утрото настъпваше, умирах,

намразих всяка чаша сутришно кафе.

Дори във изгрева тъгата си намирах,

не бях човек, а вятърно перде...

Но, няма да съм вечно реквизит,

за мойта воля, идва ново време.

А ти си жалък - ти си алчен тип,

умирай сам! На мене не ми дреме.

Сега директно във лицето ти го казвам,

до тука свършва, ролята ми жалка.

Завинаги от тебе се отказвам,

Валери Янев - подпис и оставка...

Опозицията днеска е формалност,

защото силата е в моите ръце.

Разбираш ли? Изгуби вече давност,

Съвет от мен - купете си сърце...

Сега приличаш ми на коледно прасе,

а аз съм ножа - знаеш побеждавам.

Събрах козовете във моето тесте,

едно белотче шефе - днеска аз раздавам...