Мъгла от пясък се разнася,
керваните забавени вървят,
мътно виждат се звездите,
ярка само е една от тях.

Кактусите спят във самота,
брокат по тех блести,
дали не страдат те от суета,
и крият с пясъка искрящ бодли.

Луната винаги е тъжно скрита,
с воалите на облачната нощ,
паяци от тишината слисани,
улавят в плетки нощния разкош.

Чакали странстващи минават,
и дебнат всеки слисан миг,
в търсене на жертви клети,
наддали пискащ вик...

Нощта е дълга, тиха и студена,
споменът за нея е красив,
във дъното на мислите си искам,
отново да съм там!... Олисан. Тих!