Аз не искам звездите да сваляш
и не искам да ти светят очите.
Просто искам снега да обичаш,
а аз ще бъда
снежинките в нощите!
Ще посипвам пътеката в бяло,
по която уморено се връщаш.
Ще те нося на крилото си вяло,
но те моля...
на мен да разчиташ!
Аз трапеза ще бъда богата.
От пенливото вино опитай.
С дъх на клонки от борово злато
ще ухая.
А ти ме обичай!
И постеля за тебе ще бъда.
По-ефирна от мека коприна.
По клепачите тихо ще стъпвам.
Ще те сгрея,
ще съм слънце през зима!
 |
| Начало | Творби | Автори | Клубове | е-издания | е-книжарница | Истории | Лексикони | SMS-и | Форум | Чат | Други |
|
|
|
||||||||||||||||||||||||||||
| За контакти | За СтиховеБГ | Права и задължения | FAQ | Дарения | Блог |
|
Bulgar-BG.com |
Clix.bg - виж какво се случва |
Far.bg - Новини и Блогове |
Pic4e.net |
Chukni.com |
Любовни писма |
Онлайн библиотека Предавател.ком |
|