Довиждане!

Отивай си! Нямаме нужда от тебе.
Не се тревожи. Децата ще са добре.
Върви! Бягай при нея,
щом натам те води твоето сърце.
Тръгвай! Вече пораснах,
не съм същата нежна душа.
Добра ученичка израснах,
отдавна бе, когато ме взе за жена.
Какво чакаш? Няма да те спирам,
знам, че синът ти ще пита за теб.
Успокой се, той няма да забрави,
че и баща му бе добър човек.
Дъщеря ти!? Ще стане голяма.
Ще я канят на срещи мъже.
Няма да ми бъдеш отмяна,
когато я чакам да се прибере.
Не се страхувай! Аз съм силна!
Такива са и нашите деца.
Още са малки, но ще оцелеят,
помниш ли, ти ги учи на това.
Довиждане! И не ни забравяй!
Винаги си спомняй любовта.
И дано някой ден не съжаляваш,
че изоставяш най-скъпите си същества.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Vani
раздел: Лирика -> Цикли стихотворения
публикувана на: 2008-03-20 г.
прочитания: 75
точки: 11 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7274
   Автори: 1944
   Произведения: 42450
   Съобщения: 166137
   Лексикони: 1825
   Коментари: 59077
   SMS-и: 762
   Снимки: 4405