Защо ли толкоз те вълнувам?
Какво ли мога да ти дам?
Една тъга към теб пътува...
уютно някак й е там.
В море от стихове потъвам.
В света ти чуден аз летя.
Сърцето си на кръст разпъвам...
Не мога... как ли да го спра?
В зората още те посрещам,
в коприна те завивам, с чар
и знам, усещаш ми копнежа...
От Бога туй дали е дар?