Ти седеше там и аз не можех да съзра. Не можех ясно да видя щастието, но го чувствах.
Сега си далеч, толкова далеч, но все още в мислите, в сърцето ми. Преследваш ме и
всяка моя крачка сякаш е към теб. Не аз няма да те оставя, въпреки болката, ще продължа да
се боря, защото когато съм с теб всичко изглежда по-хубаво...
Но продължавам да бягам, за да спася себе си. Има ли някой който да ми подаде ръката си?
Не аз няма да спра да плача и тази нощ ще се моля да си до мен... Не аз няма да потърся друг,
защото аз се нуждая от теб. И сега когато си толкова далече, частици от сърцето ми тъжат за теб, но
ти не можеш да видиш сълзите, които проливам, навярно и не можеш да ги разбереш... Разбираш
ли колко силно се нуждая от теб? Колко боли когато те няма...? Трябва да се справя със всичко това, но
седя сама, а край мен има хиляди хора. Няма ли някой, който иска да ми подаде ръката си, за да спаси остатъка от мен?
