Влюбена

Като стотици остриета ме пронизва
погледът ти черен, тъй смирен,
и безкрайно чувствам се капризна,
че те искам само и единствено за мен.

Душата ми на кладата изгаря
щом видя те унил и притеснен,
дори в сърцето рана ми отваря
гласът ти топъл и нежен.

Как искам силно аз да те прегърна -
дори за миг да не те изпускам.
Ти блясъка в очите ми възвърна,
но си все тъй далеч от мене - сам!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf