Подарък

Луната днес отново гледа
ококорено към мен.
Какво ли иска да ме пита,
че погледът и е студен?
Дано да мога да и отговоря,
дано и тя ме разбере,
и наивността ми/без да споря/
да не отразява зле.
Образът и блед ли стана,
или облак я закри?
Страх ли нещо я прихвана,
притъмняха лунните очи.
Странно някак си ме гледа,
но защо ли, не разбрах?
Може би и аз съм бледа
из под лунния и прах.
Може би не ме разбира,
или не чува моя глас?
Нека тя при мен не спира,
поканете я при вас.
Няма нужда тя от мене,
но защо така ме гледа?
Нямам нищо да ми вземе-
подарявам тези няколкото реда.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: музика
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-03-21 г.
прочитания: 117
точки: 29 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 9 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7276
   Автори: 1945
   Произведения: 42496
   Съобщения: 169154
   Лексикони: 1828
   Коментари: 59195
   SMS-и: 762
   Снимки: 4404