Само там,където умират звездите.
Само ти,когато ме гледаш в очите.
Само аз,без тебе изгубен в безкрая.
Само ти къде си? Къде си - не зная.
Нощен свят.Сред сенките бродя бездомен.
Няма те – от тебе остана ми спомен.
В мойта скръб дърветата клоните вплитат.
С утрото кошмарите нощни отлитат.
Всеки ден във мисли за тебе живея.
Всяка нощ не спирам за теб да копнея.
Зимен дъжд тъй тъжно вали под стрехите.
В летен сняг превръщат се бавно сълзите.
Нежна смърт за мене е наш’та раздяла.
Любовта от зимния студ посивяла.
Бездна скръб,а аз съм застинал на края.
Но къде,къде си,любима,не зная.