ПОСТОПЕРАТИВЕН СИНДРОМ

Отивам си. Свалиха ми конците.
Зарасна всяка болка вътре в мен.
И в празничния лукс на подлеците
не ща да бъда вече съблазнен.

Кървях от болка. А светът болеше.
В илюзиите. И в реалността.
Горча водата. Залъкът горчеше
с печален вкус във моите уста.

В жесток конфликт със времето ми смутно
бях дуло и мишена всеки ден.
Протестът ме изпълваше барутно
и пишех взривно, с болка зареден.

Достигна ме кикотене и врява,
подобно пръски в демоничен гнет.
Но в пукота на дяволската слава
не бе приеман червеят-поет.

И в блясъка на залите паркетни
прикриваха се демони в тела -
тъй щедри в разточителства суетни
и слепи за човешки теглила.

Разкъсах се в протеста си сподавен,
но нямах мост и път над пропастта.
И по-добре, реших, да съм безславен,
отколкото въздигнат в подлостта.

Отивам си. Свалиха ми конците.
И в раните си мъдрост утаих.
Във пръст ще се превърнат подлеците.
А болката ми ще пребъде в стих.

(От "Бакърена паничка")

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf