КЛАДА ЗА ПОЕТИТЕ

І

Съберете всички клони

натежали от метафори,

донесете сухите треви,

огньовете,

приживе опалвали очите им,

изберете хълм висок,

където техният приятел вятърът

пламъка ще разлютява.

Изчакайте до свечеряване

звездите не забравяйте,

и още залезът докато надзърта

зад последната черта

стъкмете кладата

и завържете ги с въжетата на любовта,

които цял живот са плели.

ІІ

Накажете ги

и изпълнете тяхната рецепта

нека пламъкът огъва се под тях,

косите им да пукат като троскот.

Един от вас да грабне арфата

и звукът като елей да се излива в огъня.

Сторете го без гняв, без ярост,

сред толкоз аромат и багри.

Това е звездният ви миг

по лицето на справедливостта

немислимо е да има сянка.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf