Неотключено

И някъде във ъгълче самотно
едно незрящо чувство пак живее.
Непогалено, останало сиротно,
за пролетната ласка все копнее.

И търся аз ключа от катинара,
да го пусна, във мечта да полети.
Притискам с пръсти болка стара.
Ръждива е. А как се моля да заспи.

Часовникът, забравил да тиктака
поглежда ме замислено, без звън.
Не се отключва. Пречи самотата.
И чувството остава в моя сън.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf