няма_име

Почука на вратата на моята душа, влезе и излезе, все едно си у дома. Прозорците отвори за да нахлуе есента, да измръзна като птичка паднала в нощта. Забрави да изчистиш след себе си дори, остави в прахоляка празните следи. Опустоши душата - моя нежен храм, гина аз сега във своя вечен плам. Ограби ме, отне ми самоличността за миг, не чуваш ли сега далечният ми вик, молбата - да се завърнеш ти и да отмиеш всичко, което причини, да заличиш тъгата от мъртвата любов и да премахнеш този твой покров. Късно осъзнах, че си се влюбил само в мене ти, че те е страх от твойта същност и от моите очи, и да не би да разбера, че теб все още те боли за мен и за отминалите дни. Но това не е причина да си присвояваш мечти, да убиваш и малкото любов, с която ме дари - осъзнай се и ми прошепни: Искаш ли да те избавя от сянката ти на "крадец", от името самотникът-лъжец? Искаш ли да се пречистиш с моята любов и да заглъхне твоя жалък зов? Искаш ли да бъдеш моя пристан нов, в сърцето си да те вплета със сребърен обков? Ще ти простя за всичко, за разборията дори, само влез отново и ме възкреси!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf