Днес е денят, днес е толкова студено,
толкова хора и всички гледат мен.
Аз съм се свила тихо в колата,
плача без глас и стискам цветята.

Днес е денят, днес тебе те няма...
останах сама с букета цветя в ръката.
Цялата в черно, очите подути,
а тялото зъзне от студ и от болка.

Заставам мълчейки пред някаква плоча...
поглеждам нагоре:
- Боже, това си ти! -
Сълзите напират, сърцето ми трепва,
а болка пронизва моята плът.

Същият от камък изваян,
стоиш и гледаш с усмивка към мен,
а очите ти сякаш нежно ми казват:

- Не плачи, мое малко момиче,
не гледай с тъжни очи.
Аз те моля бързо да ме забравиш,
друг да обикнеш и обичана да бъдеш ти.   

                   Мария Станчева          27.08.2001