попитай ме за простите неща...

Попитай ме
за простите неща.
За това, че толкова отдавна
с теб
не сме си лягали.
За бръчиците болка
под очите.
За есенното цвете
на дъгата
в следи от твоята ръка -
попитай ме
за простите неща...
За този ден от пролетта
децата ни
рисуват в запотените стъкла.
Или
сърцата си рисуват
сред стъклописа на цветята...
попитай ме,
попитай ме
за простите неща.

Защото не разбирам
от ухания.
От орнаменти, фрески, грим...
От редки елементи.
Защото не разбирам
(толкоз старомоден...)
чертежите на времето
в колоните,
по мрачните булети -
не разбирам...

Попитай ме
за восъка във тях.
За сенките на думите,
потекли нощем -
в чуждите тапети...
Попитай ме
за простите неща.
За камъка, обикнал цвете.
За пясъка, поникнал от водата.
За стъпките от зима
във очите ни...
За есента по нашите ръце
след коловозите в лицето ти...
Попитай ме,
попитай ме... за простите неща.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: парнар
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-03-21
прочитания: 92
точки: 8 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7560
   Автори: 2044
   Произведения: 46061
   Съобщения: 206339
   Лексикони: 2049
   Коментари: 68764
   SMS-и: 800
   Снимки: 4707