Залезът е чаша вино сред снега на дланите ти, мила. Вятъра пристъпва бавно. И не смее в тях да пие. В твоите коси угасва, чакал уморен да го погалиш. Залезът е чаша вино. Позволи ми, позволи ми да напия - до насита. После... В топлото ти южно тяло да повторя таз молитва...