Писмо до Адам...

Аз съм Ева, здравей! Ти не помниш,

че била съм реброто ти някога...

И по мен всички белези твои са

незабравени преживявания.

Мен осъдиха да те следвам.

И да бъда до теб като сянка.

И да пазя и заради тебе

най-прекрасен остатък от рая...

Тя змията си нямаше работа.

И реши да те пробва доколко

на една лъжа можеш да вярваш,

ако тя е красиво предложена.

Е, разбрахме. И аз с тебе заедно

си изпатих (и още си патя)...

Че красиви лъжи по земята

се разхождат, а слаб ти е ангелът.

Казваш аз съм ти наказанието,

че решил си да бъдеш различен.

Де да беше така. Ех, Адаме,

де да беше. Но май ни е писано.

Аз до теб. Ти до мен. И съвместно

оковани - на длан разстояние.

Аз на тебе да съм ти рестото.

Ти за мен - повишено внимание...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf