|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
БЪДИ ДО МЕН
Дойдох при теб, загърната във мрака,посипана със тонове тъга,душата ми не може повече да чака,загубих се, подай ръка.---Постой при мен, кажи ми нещо мило,не бягай, недей да бъдеш лош,сърцето ми от мъка се е скрило,страхува се, не му забивай нож.---Ако трябва даже излъжи ме,че има нещо истинско във нас,с целувка и усмивка накажи ме,постой при мен във този час.---А после може да си тръгнеш,вземи и мъката, и моята тъга,по пътя ги хвърли, но да се върнеш в сърцето ми, за да не съм сама.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: eva1igrata
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-03-31
прочитания: 257
точки: 64 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 36 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7550
Автори: 2042
Произведения: 45911
Съобщения: 201778
Лексикони: 2048
Коментари: 68535
SMS-и: 800
Снимки: 4704
|
|
|
|
|
|
|
|
|
