Като птица бяла, в полет към луната, душата ми лети... Тих шепот на звезди. Във въздухът пропит от нежност присъстваш ти. Предчувствие за лято. И щурци, отронващи въздишки от своите цигулки. Стихнали треви са свели чело. Слушат, как вятърът в косите ми мълви... Среднощ, трептяща от очакване. Къде си ти? -------------------------------------------------------------------------------------------------------------