Беше в края на топлия Юни, адски пясък и въздух загрян Слънце жарко пълзеше по дюните и разливаше огън без жал...
И в Бокала на пламнала хала се разхождаше плавно небе, А отдолу - небрежно скатала песъчинки за дъно - Море!!
Камиларят държеше юздите, а камилата глоздяше пот, А потта се застича в очите и извря - без да вземе живот.
Подредени изящно, стояха Пирамидите - чудни, сами, И във своята хватка държаха Свинкс един от забравени дни.
И във чудната гледка, незнайно Как кълбото от огън се скри. Как зашепнаха дюни потайно и запяха във глас със Звезди.
Беше в края на топлия Юни, Във небето бял Ибис кръжи В топлината на златните дюни тази вечер летяха мечти.....
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------