Когато светлината се отдръпне,когато птиците се сгушат в мрак,когато думите притихнали замлъкнат,към тебе тръгвам плаха - пак и пак....Към тебе тръгвам в две ръце побралажелание, надежда и тъга -еднички те са ми останали -не мога друго да ти донеса..Душата ми край тебе коленичи.Не се събуждай - ще се изумиш -как две очи тъй могат да обичати тихо галят те докато спиш....Не искам с устни да те будя -как искам да сънуваш птици,как искам пролет да сънувашразцъфнала в ръцете на момиче....На сутринта животът пак пулсира,кипи, бушува в тротоарен звън.Учуден се усмихваш и не подозираш,че снощи си летял в целунат сън.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
