ИЗПОВЕД

Не ме е страх от туй, че си отивам...

Аз, докторе, умирам от отдавна...

На трийсет бях, когато син роди ми се.

Жената - не успяха да запазят...

Отгледах го самичък. За утеха,

дари ме с внуци вече във чужбина.

В големия пожар останах с дрехите...

От къщата - стърчеше прав коминът...

Продадох бъбрека си, за да мога

отново дом да почна да изграждам.

И все се питах: За какво ли ми е?

И трябва ли и дом на самотата?

Нали добре, сега живеят внуците -

това ме топли вътре като огън...

А преди седмица погребах кучето.

И вярваш ли ми - плаках върху гроба му...

Корав бях. Планини повдигах някога...

(И имах за кого да го направя)...

Грешил съм много в младостта си...

Било каквото... Днес не съжалявам...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf